В ерата на дигиталната трансформация и глобализацията на търговските процеси, интегрирането на международни платежни оператори е ключов елемент за успеха на всеки електронен магазин. Една от най-предпочитаните платформи за обработка на онлайн плащания в световен мащаб е Stripe.
С навлизането на българския пазар на чуждестранни доставчици на услуги обаче възникват редица специфични данъчно-счетоводни казуси. Един от най-дискутираните въпроси сред стартиращите предприемачи и малкия бизнес е: Възниква ли задължение за регистрация по чл. 97а, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за данъчно задължено лице, което не е регистрирано по този закон, ако то интегрира и използва Stripe като платежен метод в своя онлайн магазин?
В настоящата статия ще разгледаме подробно нормативната уредба, правната квалификация на услугите, предоставяни от Stripe, и официалната практика на Националната агенция за приходите (НАП), за да дадем ясен и обоснован отговор на този казус.
Според императивната норма на чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС, на задължителна регистрация по закона подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, което получава услуги, които са с място на изпълнение на територията на страната и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2.
Заявлението за регистрация следва да се подаде не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие), като лицето се регистрира само за целите на получаване на услуги от чужбина (т.нар. „специална регистрация“, която не дава право на приспадане на данъчен кредит).
Тъй като дружеството оператор – Stripe Payments Europe Limited – е юридическо лице, установено и позиционирано в Република Ирландия (държава членка на ЕС), българският търговец се явява получател на услуга от лице, установено извън територията на България. На пръв поглед това би следвало да активира хипотезата на чл. 97а.
За да определим дали възниква задължение за регистрация, е необходимо да анализираме същността на услугата, която Stripe предоставя на своите клиенти, и нейния данъчен режим по ЗДДС.
Stripe действа като лицензирана платежна институция, която извършва обработка на трансакции, клиринг, авторизация и превод на парични средства от купувача към продавача чрез банкови карти или други алтернативни платежни методи. Таксите, които Stripe удържа за всяка успешна трансакция (обикновено процент от сумата плюс фиксирана компонента), представляват възнаграждение за извършване на платежни услуги.
Съгласно българското и европейското данъчно законодателство:
Чл. 46, ал. 1, т. 5 от ЗДДС (транспониращ чл. 135, параграф 1, буква „д“ от Директива 2006/112/ЕО) изрично определя като освободена доставка извършването на услуги, свързани с платежни сметки, платежни услуги, електронни пари, преводи, плащания, дългове, вземания, чекове и други подобни операции.
Тъй като Stripe Payments Europe Limited притежава необходимите лицензи за предоставяне на платежни услуги в рамките на ЕИП, трансакционните такси, които удържа от българския търговец, представляват възнаграждение по освободена доставка на финансови услуги.
Задължението по чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС е обвързано с изискването данъкът (ДДС) да е изискуем от получателя по реда на чл. 82, ал. 2 от закона (механизъм за обърнато начилно на ДДС).
Когато българско данъчно задължено лице (фирма или самоосигуряващо се лице) получава финансова услуга, която е класифицирана като освободена доставка:
За тази доставка не се дължи и не се начислява ДДС (данъчната ставка е 0% или по-точно – доставката е извън обхвата на облагането с ДДС).
Тъй като няма изискуем данък, който получателят да трябва да начислява с протокол по чл. 117 от ЗДДС, условието на чл. 97а, ал. 1 не е изпълнено.
Тази позиция е трайно застъпена в официалната практика на НАП и разясненията на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП). Самият факт, че използвате Stripe единствено за инкасиране на плащания от вашите клиенти, не поражда задължение за счетоводна регистрация по чл. 97а от ЗДДС.
Много често онлайн търговците остават с погрешното впечатление, че щом Stripe не изисква регистрация, те могат да оперират напълно без ДДС номер до достигане на общия праг за регистрация по оборот (100 000 лв.). В реалната бизнес практика обаче това е почти невъзможно, поради следните съпътстващи фактори:
Ако за популяризирането на онлайн магазина използвате реклама във Facebook, Instagram, Google или TikTok, вие получавате маркетингови услуги. За разлика от финансовите услуги на Stripe, рекламните услуги са облагаеми доставки. Тъй като Meta (Ирландия) или Google (Ирландия) ви фактурират без ДДС (Reverse Charge), вие сте длъжни да се регистрирате по чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС преди да пуснете първата си рекламна кампания, независимо от нейния бюджет (дори той да е 5 или 10 лева).
Ако вашият сайт е изграден на платформата Shopify (базирана в Ирландия за европейски клиенти) или купувате платени теми, хостинг и приложения от чуждестранни доставчици, тези услуги се класифицират като „услуги, предоставяни по електронен път“. Те също са облагаеми доставки и изискват предварителна регистрация по чл. 97а.
В обобщение, отговорът на поставения казус е категоричен: Използването на Stripe от нерегистрирано по ДДС лице за целите на получаване на плащания от клиенти НЕ поражда задължение за регистрация по чл. 97а от ЗДДС, тъй като удържаните такси са за финансови (освободени) услуги.
Въпреки това, с оглед на факта, че съвременната електронна търговия е немислима без дигитален маркетинг (Meta/Google Ads) и използване на чуждестранна софтуерна инфраструктура, в 99% от случаите онлайн търговците биват задължени да преминат през процедурата по чл. 97а от ЗДДС по линия на рекламните и софтуерните си разходи, а не заради платежния оператор.
Настоящата статия има информативен характер и не заменя индивидуалната счетоводна или правна консултация. С оглед на динамиката на данъчното законодателство и спецификите на всеки индивидуален бизнес модел (например продажби в чужбина и режим One Stop Shop - OSS), препоръчваме детайлен анализ на дейността съвместно с квалифициран счетоводител.
]]>Все повече собственици установяват, че за да публикуват или поддържат обявите си в платформите, е необходимо:
Особено важно е да се обърне внимание на сроковете, свързани с регистрацията и изпълнението на задълженията по Закона за туризма.
ЕСТИ (Единна система за туристическа информация) е електронна система по Закона за туризма, чрез която се подават данни за:
Системата е част от процеса по дигитализация и по-строг контрол върху туристическите услуги в България.
Изискванията за регистрация могат да засегнат:
В практиката много собственици смятат, че извършват „обикновен наем“, но при краткосрочно туристическо настаняване често възникват допълнителни задължения по Закона за туризма.
Процедурата обикновено започва през съответната община по местонахождение на имота.
В зависимост от конкретния случай може да бъде необходима:
След одобрение обектът получава:
\u2714 регистрационен номер
\u2714 категория или удостоверение
\u2714 вписване в ЕСТИ
В практиката общините най-често изискват:
Конкретните изисквания могат да варират според:
Все повече платформи за краткосрочно отдаване изискват въвеждане на регистрационен номер или номер на категоризация.
На практика това означава, че при публикуване или поддържане на обява в Airbnb или Booking може да бъде поискан:
При липса на необходимата регистрация са възможни:
Собствениците, извършващи краткосрочно отдаване на имоти, следва своевременно да проверят:
20 май 2026 г. е важен срок, който не бива да бъде пренебрегван, особено от лица, които активно отдават имоти чрез дигитални платформи.
Контролът върху краткосрочното отдаване става все по-структуриран.
Освен регистрацията в ЕСТИ, все по-голямо значение има и автоматичният обмен на информация между платформите и данъчните администрации в ЕС.
С Директива (ЕС) 2021/514 (DAC7) платформите като Airbnb и Booking са задължени да предоставят информация за реализираните доходи от потребителите си.
Това включва данни относно:
При краткосрочно отдаване възникват и задължения за туристически данък по Закона за местните данъци и такси.
Важно е да се знае, че:
В практиката именно туристическият данък е една от най-често пропусканите теми при краткосрочното отдаване на имоти.
Добра практика е предварително да се провери:
Навременният анализ може да предотврати:
Краткосрочното отдаване чрез Airbnb и Booking вече е значително по-регулирана дейност в сравнение с предходните години.
Регистрацията в ЕСТИ, сроковете по Закона за туризма, туристическият данък и обменът на информация по DAC7 поставят нови изисквания пред собствениците на имоти.
Поради това е важно дейността да бъде организирана своевременно и в съответствие с нормативните изисквания.
Ако имате конкретен казус, свързан с Airbnb, Booking, ЕСТИ, туристически данък, ДДС или осигуряване, можете да изпратите запитване през pfh.bg или да се свържете с „Твоят Счетоводител Х“ на:
\ud83d\udcde +359 2 426 0252
]]>
През последните години краткосрочното отдаване на имоти чрез платформи като Airbnb и Booking се превърна в масова практика. Наред с това обаче държавите в Европейския съюз постепенно въведоха по-строги правила за отчетност и обмен на информация.
От 2026 г. темата става особено актуална и в България заради:
Много собственици все още смятат, че отдаването чрез Airbnb или Booking представлява „обикновен наем“. В практиката обаче краткосрочното настаняване често попада в режима на туристическите услуги и подлежи на специални изисквания.
ЕСТИ (Единна система за туристическа информация) е електронна система по Закона за туризма, чрез която се подават данни за реализираните нощувки в местата за настаняване.
Системата се използва от:
Чрез ЕСТИ се подава информация за:
Подаването на данни е част от общата политика за дигитализация и проследимост на туристическите услуги.
Новите изисквания засягат както физически лица, така и фирми, които отдават имоти краткосрочно чрез:
Най-често това са:
Важно е да се знае, че при краткосрочно туристическо настаняване обикновено се изисква:
През последните години контролът върху краткосрочното отдаване се засилва значително. Все повече общини и институции изискват регулярно подаване на данни за реализираните нощувки и приходите от туристическа дейност.
Практически това означава:
Собствениците трябва да следят:
Основна причина за засиления контрол е европейската Директива (ЕС) 2021/514, по-известна като DAC7.
Чрез нея платформите като Airbnb и Booking са задължени да предоставят информация за лицата, които реализират доходи чрез тях.
Подаваните данни могат да включват:
Целта е данъчните администрации в държавите членки да разполагат с по-пълна информация относно доходите, реализирани чрез дигитални платформи.
На практика това означава, че възможностите за недеклариране на приходи стават все по-ограничени.
При установяване на несъответствия могат да възникнат:
Особено внимание следва да се обърне при:
В подобни случаи често е необходим предварителен анализ на:
Добра практика е предварително да се провери:
В много случаи навременната консултация може да предотврати бъдещи проблеми и допълнителни разходи.
Краткосрочното отдаване чрез Airbnb и Booking вече е значително по-регулирана дейност в сравнение с предходните години. Комбинацията между ЕСТИ, месечните справки и обмена на информация по DAC7 води до по-висока прозрачност и по-активен контрол върху приходите от туристически услуги.
Поради това е важно собствениците на имоти своевременно да анализират своята дейност и да организират правилно: