Използването на онлайн платформата Stripe и задълженията за регистрация по чл. 97а от ЗДДС
В ерата на дигиталната трансформация и глобализацията на търговските процеси, интегрирането на международни платежни оператори е ключов елемент за успеха на всеки електронен магазин. Една от най-предпочитаните платформи за обработка на онлайн плащания в световен мащаб е Stripe.
С навлизането на българския пазар на чуждестранни доставчици на услуги обаче възникват редица специфични данъчно-счетоводни казуси. Един от най-дискутираните въпроси сред стартиращите предприемачи и малкия бизнес е: Възниква ли задължение за регистрация по чл. 97а, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за данъчно задължено лице, което не е регистрирано по този закон, ако то интегрира и използва Stripe като платежен метод в своя онлайн магазин?
В настоящата статия ще разгледаме подробно нормативната уредба, правната квалификация на услугите, предоставяни от Stripe, и официалната практика на Националната агенция за приходите (НАП), за да дадем ясен и обоснован отговор на този казус.
1. Какво гласи разпоредбата на чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС?
Според императивната норма на чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС, на задължителна регистрация по закона подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, което получава услуги, които са с място на изпълнение на територията на страната и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2.
Заявлението за регистрация следва да се подаде не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие), като лицето се регистрира само за целите на получаване на услуги от чужбина (т.нар. „специална регистрация“, която не дава право на приспадане на данъчен кредит).
Тъй като дружеството оператор – Stripe Payments Europe Limited – е юридическо лице, установено и позиционирано в Република Ирландия (държава членка на ЕС), българският търговец се явява получател на услуга от лице, установено извън територията на България. На пръв поглед това би следвало да активира хипотезата на чл. 97а.
2. Правна квалификация на услугите, предоставяни от Stripe
За да определим дали възниква задължение за регистрация, е необходимо да анализираме същността на услугата, която Stripe предоставя на своите клиенти, и нейния данъчен режим по ЗДДС.
Stripe действа като лицензирана платежна институция, която извършва обработка на трансакции, клиринг, авторизация и превод на парични средства от купувача към продавача чрез банкови карти или други алтернативни платежни методи. Таксите, които Stripe удържа за всяка успешна трансакция (обикновено процент от сумата плюс фиксирана компонента), представляват възнаграждение за извършване на платежни услуги.
Съгласно българското и европейското данъчно законодателство:
-
Чл. 46, ал. 1, т. 5 от ЗДДС (транспониращ чл. 135, параграф 1, буква „д“ от Директива 2006/112/ЕО) изрично определя като освободена доставка извършването на услуги, свързани с платежни сметки, платежни услуги, електронни пари, преводи, плащания, дългове, вземания, чекове и други подобни операции.
-
Тъй като Stripe Payments Europe Limited притежава необходимите лицензи за предоставяне на платежни услуги в рамките на ЕИП, трансакционните такси, които удържа от българския търговец, представляват възнаграждение по освободена доставка на финансови услуги.
3. Защо НЕ възниква задължение за регистрация по чл. 97а от ЗДДС?
Задължението по чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС е обвързано с изискването данъкът (ДДС) да е изискуем от получателя по реда на чл. 82, ал. 2 от закона (механизъм за обърнато начилно на ДДС).
Когато българско данъчно задължено лице (фирма или самоосигуряващо се лице) получава финансова услуга, която е класифицирана като освободена доставка:
-
За тази доставка не се дължи и не се начислява ДДС (данъчната ставка е 0% или по-точно – доставката е извън обхвата на облагането с ДДС).
-
Тъй като няма изискуем данък, който получателят да трябва да начислява с протокол по чл. 117 от ЗДДС, условието на чл. 97а, ал. 1 не е изпълнено.
Тази позиция е трайно застъпена в официалната практика на НАП и разясненията на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП). Самият факт, че използвате Stripe единствено за инкасиране на плащания от вашите клиенти, не поражда задължение за счетоводна регистрация по чл. 97а от ЗДДС.
4. Критичните изключения: Кога онлайн магазинът все пак трябва да се регистрира?
Много често онлайн търговците остават с погрешното впечатление, че щом Stripe не изисква регистрация, те могат да оперират напълно без ДДС номер до достигане на общия праг за регистрация по оборот (100 000 лв.). В реалната бизнес практика обаче това е почти невъзможно, поради следните съпътстващи фактори:
А) Маркетинг и дигитална реклама (Meta Ads, Google Ads, TikTok Ads).
Ако за популяризирането на онлайн магазина използвате реклама във Facebook, Instagram, Google или TikTok, вие получавате маркетингови услуги. За разлика от финансовите услуги на Stripe, рекламните услуги са облагаеми доставки. Тъй като Meta (Ирландия) или Google (Ирландия) ви фактурират без ДДС (Reverse Charge), вие сте длъжни да се регистрирате по чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС преди да пуснете първата си рекламна кампания, независимо от нейния бюджет (дори той да е 5 или 10 лева).
Б) Софтуерни платформи, хостинг и приложения (Shopify, WordPress плъгини).
Ако вашият сайт е изграден на платформата Shopify (базирана в Ирландия за европейски клиенти) или купувате платени теми, хостинг и приложения от чуждестранни доставчици, тези услуги се класифицират като „услуги, предоставяни по електронен път“. Те също са облагаеми доставки и изискват предварителна регистрация по чл. 97а.
Заключение и препоръки.
В обобщение, отговорът на поставения казус е категоричен: Използването на Stripe от нерегистрирано по ДДС лице за целите на получаване на плащания от клиенти НЕ поражда задължение за регистрация по чл. 97а от ЗДДС, тъй като удържаните такси са за финансови (освободени) услуги.
Въпреки това, с оглед на факта, че съвременната електронна търговия е немислима без дигитален маркетинг (Meta/Google Ads) и използване на чуждестранна софтуерна инфраструктура, в 99% от случаите онлайн търговците биват задължени да преминат през процедурата по чл. 97а от ЗДДС по линия на рекламните и софтуерните си разходи, а не заради платежния оператор.
Настоящата статия има информативен характер и не заменя индивидуалната счетоводна или правна консултация. С оглед на динамиката на данъчното законодателство и спецификите на всеки индивидуален бизнес модел (например продажби в чужбина и режим One Stop Shop - OSS), препоръчваме детайлен анализ на дейността съвместно с квалифициран счетоводител.